неделя, юли 23, 2006

Блогът се мести

От днес блогът се премества на нов адрес, а предишния адрес - quantx.blogspot.com остава само за исторически справки и няма да се актуализира. То знае ли човек де...

Новият адрес ще ви го напиша след малко, но първо ще отговоря на няколко измислени от мен въпроса, които ме измъчват, че може да ви измъчват :) и на които аз самия си отговорих преди да предприема преместването:

1. Защо сега го местиш т’ва нещо?

::Идеята::

Идеята е да създам единна онлайн структура, която да представя пред реалната виртуалност: мен, моите мисли и впечатления, проектите ми и видяното от мен из нета, света и хората. Пространство, в което да експериментирам и реализирам хрумвания за вселената, обществото, естествено и архитектурата, изкуството и словото. Засега съставни части на този проект са един прост уебсайт, албум в пикаса, албум във фотокулт, обикновен email и уеблог (за който и всъщност иде реч).

Да го кажа така на един по особен език това е една модулна самоорганизираща се система с обърната йерархия, за която надявам се един ден ще е вярно твърдението, че цялото е повече от сумата на частите. И най-хубавото е, че всичко е в процес на развитие – с други думи – расте и се пробва да бъде красиво.

::Проблемите::

Досегашните хостинги на блога и файловете (които бяха отделни един от друг) бидейки безплатни имаха някои ограничения:

  • на много места по малко информация и накрая му губиш края

  • никакво пространство за файлове

  • малко възможности за настройки

  • трудно добавяне на нова функционалност

  • леко тромава поддръжка

  • не много интуитивен интерфейс за коментиране и разглеждане.

  • някой от хостингите не се виждаха по света, а само у нас (в България)
::Предимствата::

Новият блог адрес е част от наскоро регистрирания от мен домейн. Проблемите с хостинга все бяха пречка при предоставяне на интерактивно и богато на мултимедия съдържание (все едно, че съм се засилил да публикувам такова-де-дето-както-го-нарекох-там-преди-малко съдържание). За съжаление нямам намерение да публикувам нелегални нещица или пък връзки към същите такива на новия адрес(хм, да бе) ето защо рубриката „песен на момента” например ще трябва да претърпи някои малки промени.(давайте предложения)

Новият блог е базиран на една от най-модерните технологии за блогване – wordpress, разпространяваща се под GPL лиценз – демек безплатна, достъпна и с добра поддръжка и обновяване. Хоства се на сървърите на SAVVIS някъде из САЩ, на които има достатъчно място да реализирам, това което ми е в главата засега. Тук май е момента да благодаря на Пейо за съвета и препоръките за хостинг-фирма. Пейо, благодаря :)

От всичко това следва, че ползите от преместването са:

  • всичко си е на едно място

  • има някакво пространство за файлове

  • много възможности за настройки

  • лесно добавяне на нова функционалност и изобилие от такава из нета

  • удобна и бърза поддръжка

  • AJAX базирани коментиране, търсене и разглеждане – демек интуитивни, та чак дрънкат.

  • видимост от целия свят (поне според тия от хостинг-фирмата де)
::Истината::

И не на последно място – местя го щот ма кефи да са занимаам с тая работа и да я придвижвам напред?

2. Как така го местиш?

Местя всъщност не е точната дума, защото фактич’ки ръйш’ли аз създадох изцяло нов блог, в който само прехвърлих досегашните публикации и коментари. Точната последователност на умцуга (umzug – от немски, преместване) е следната:

  • 05 юли 2006 – регистрирах си домейн – т.е. запазих си моетоиме.org в регистъра на ICANN

  • 05 юли 2006 – наех хостинг – както вече казах накъде във САЩ са им сървърите на момчетата. Те самите са май в Хонконг. Не съм ги виждал нито едните нито другите, но съм убеден, че съществуват...лъжицата, матрицата и умницата...

  • 05-18 юли 2006 – две седмици си блъсках главата над това как да подкарам собствен блог и с кой енджин да го подплътя. Трябваше да се запозная с неща като php, mySQL, CSS, SVN, ajax и други сладки работи. Естестено като всички други архитекти и аз работих главно нощем. То нали денем работа и други социални дейности се извършват. Спи ми се...

  • 18 юли 2006 – В крайна сметка след множество опити с функционалността и външния изглед се спрях на wordpress с тема K2. Което по прицнип сега ми се вижда толкова логично и просто като избор, че се чудя к’во съм се бавил цели две седмици.

  • От 18 юли досега – правих локализация и настройки на темата на блога (и все още не всичко е преведено и настроено ама...), прехвърлях и преработвах постовете, играх си с плъгини и писах ей този малък роман дет сега го четете...

3. К’во стана досега в тоя блог, че толко’ та кефи и аз изтървал(а) ли съм нещо?

Много малко вероятно е да си пропуснал(а) нещо. Ако все пак това е така значи си 1 на 13, което само по себе си е леко неприятно число от определена гледна точка, а именно изкъмто отдолу на дробната черта гледано нагоре, но винаги има време да наваксаш пропуснатото :), както и да промениш коефициента от 13 към друго по-малко подтиснато число като изключиш себе си от статистиката на „пропусналите нещо”.

::Накратко::

Досега изминаха 4 месеца от първия ми пост. Време, за което публикувах около 50 поста на най-различни теми: простотии, глупости, песни, франкфурт, ергенското по футбол, ала бала, джиджибиджи, култура и други...то май 50 поста = 50 теми (и 50 коментара между другото). Абе, хаос, пълен хаос ти викам...

...тъй де. Споделих с вас снимки, видео, мисли, проекти и изобщо всичко, което можех да споделя онлайн. Хубаво е човек да има на кого да разкаже за емоциите от деня или за лудите си идеи, засягащи земеделските инструменти.

::Още малко данни::

Астрологическия Йоноускорител на Статистики и Тигани към Интернационалната Гафоложка Агенция за Безплодни Ентусиасти (АЙСТИГАБЕ) определи по звездите, че блога се посещава средно от цели 5 (пет!!!) потребителя на ден, от които 4.6 са редовни посетители ;).

Тези петимата(много мили хора между другото), значи, отделят средно по около 6 мин от работното си време, за да разгледат ни повече ни по-малко от 17 страници/постове на ден – отново средно нали. Тоест ако един разглежда 1 пост на посещение то друг проверява 34. Ако пък от тия петимата, четирима гледат само по един пост то последния – петия нали – той гледа значи точно 81 страници. И питам са аз кой е тоя петия, тоя герой, тоя ентусиаст, тоя фьен, тоя или тази, да го овъзмездя ръйш’ли. Не под формата на круши като колегата инж. Донев, но може с бира и усмивка по радиото.

Часът пик е два в следобед (по Грунуич), а най-натоварения ден е понеделник (по Кхарл Вурщзел).

Най-коментираната тема е „песен на момента #3” със 7 коментара.

4. Накъде отива цялата тая работа?

::Съдържанието::

Работата, както пише горе под заглавието на блога, се опитва „да расте”. С малка технологична помощ от мен и света. Но без активност от ваша страна няма да се разкраси така както би могла.

Имам много идеи в главата си (и още n-пъти по толкова се въртят около нея) за бъдещи теми, постове, онлайн проекти, рубрики и т.н., но всяко нещо с времето си.

::Езикът::

Засега смятам да оставя езика на блога да е само български, така че и занапред ще се лее „родна реч от Майна сладка”.

::Блог-рамката::

Освен това обмислям, изпробвам и се уча как да променя външния вид и подредба на блога така, че да ми пасва на мирогледа (и да ми ходи на бельото де). Предстои и обновяване на самата тема, тъй като тази е в бета версия и някои работи направо са си бъгави и често отказват да работят.

::Обратната връзка::

А от вас очаквам развитие по проекта за лудопатата :) както и предложения, молби, жалби и оплаквания относно новостите около самия блог.

И ако съм пропуснал да си измисля някой въпрос, на който искате да знаете отговора моля задайте го.

5. И защо го писа ся т’ва дългото нещо да пилееш времето на хората, та и своето собствено, а не даде направо адреса и толкоз?

Моля следващия въпрос...ш’гуам са ве :) ...писах го, за да ви направя съпричастни, което на нежен политически жаргон май означава „за да ви зарибя”.

6. Ще го даваш ли най-накрая адреса или не?

Ето го:

Блог – blog.quantx.org

А ето и останалите съставни части на оня там проект, за който говорих преди 700 думи

Един Прост Уебсайт – www.quantx.org

Албум в Пикаса – http://picasaweb.google.com/antonsavov

Албум във Фотокулт – http://photo-cult.com/quantx

Обикновен email – antonsavov във gmail.com

Забавлявайте се :)

И, моля ви, ако искате да коментирате, по която и да е от досегашните теми (включително и тази) да го правите на новия адрес. Прехвърлил съм всичко...

Това е. Отивам да си подреждам кухнята...доскоро

петък, юли 21, 2006

64 битова методиевица

Днес докато чатихме по кюто с ceckin включихме и сладка печена кокошчица в разговора. Написано на методиевица обаче кокошчица е koko64ica. Вдъхновени от тази 64-ка започнахме да мечтаем как 64-битовите кокошчици са всъщност нов модел на 32-битовите - koko32ica. И как може би първите хора още там някога отдавна са отглеждали 16 разредните koko16ica. Естествено от много проста логика стигнахме и до извода, че яйцето е един бит, откъдето идва и израза бит белтък...
И всъщност не само пилешкото е двоично, защото например една агнешка ple64ica има не по-малка битова ширина от гореспоменатото пернато.

събота, юли 15, 2006

Scraptop

Имах проблем с лаптопа - обадих се на сервиз!

Казаха ми да си гледам...лаптопа.

Имах проблем с лаптопа - разглобих го!

Tригодишен прах...и нищо.

Имах проблем с лаптопа - ударих го!!!

Силно!!! Няколко пъти!!! Работи!!!

неделя, юли 09, 2006

ИТАЛИЯЯЯЯЯЯЯЯЯ

ИТАЛИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ !!!!!

сряда, юли 05, 2006

Европа и Италия

Ей, така без повод ;) реших да пусна малко филмчета от любимия ми флаш аниматор Бруно Бозето (Bruno Bozzetto)

Europe & Italy

Yes & No

Olympics

World's history

Забележете колко много общо има между България и Италия. Освен цветовете по знамето :)

Andiamo :)

Колко сладко заспах тази нощ само...

...сложих си СИНИ чаршафи. Дори ги изгладих преди това (луд трябва да съм бил в един през ноща да го праа това ама...) Сложих си СИНЯ тениска, изчетках си зъбите с паста на СИНИ ивици, измих се със СИНИЯ си сапун, избърсах се в СИНЯТА си хавлия и се проснах във вече СИНЬОТО легло...

..., а сънят ме отнесе като вещ ВЕНЕЦИАНСКИ гондолджия...

В ума ми все още звучеше така популярното напоследък:

"Berlin, Berlin, wir fahren nach Berlin"

..., но постепенно започна да се видоизменя в (моля да ме извините за италианския):

"Berlino, Berlino, andiamo a Berlino"

...и още по-силно:

"Berlino, Berlino,andiamo a Berlino"

И после тихичко пуснах една (сега ме извинете и за френския)...

Мам... им на надутите германяци, които сега се прибират с увесени глави. Мам.. им и на всички полицаи в неонацистки зародишен стадии, които носиха немски знамена по колите и униформите си въпреки забраната от правителството. Мам... им и на неносещите на алкохол немски фенове, които не знаеха как да празнуват, а сега не могат и да загубят...

...и ми мина всичко, понеже осъзнах, че нищо ми е нямало. Малко спортна злоба и хъс... еее, айде не се брои тоя път. Малко яд на машиналността като метод и на сигурността в национал-патриотизма като обединителна идея...еее, айде те самите германци (поне по-интелигентните де) си признаваха, че реакцията на обществото им напомнят на нацизма на Хитлер и че това малко ги плаши...

креативност, импровизация и братство... това е любовта, а тя ще спаси света ;) (тука ми липсва един високопарен саундтрак с широко-възторжено звучене (усмихва се дяволито) )

И накрая искам да спомена, че освен радост на всички фенове(сочи се с пръст и пак гледа дяволито) squadra azzurra поднесе и една приятна изненада на всички, които вярвахме в покупко-продажбения идеал на германския отбор. Върна ни вярата в некорумпирана Германия.

вторник, юли 04, 2006

Песен на момента #7

Eric Carmen - All by Myself (loooong version)

познайте къде може да намерите текста :) ... в коментарите ;)

понеделник, юли 03, 2006

Още видео от Бразилия : Франция

Watch the video

Още малко кадри предоставени от maciej...

неделя, юли 02, 2006

Песен на момента #6

Let me да те love you - Светльо - Хиподил & Васил Гюров

текста на песента е в коментарите :)

Най-якият купон

Бразилия : Франция - Франкфурт

След мача

Чист късмет е, че се озовахме на точното място в точния момент когато всичко започна. Сами можете да видите на видеото колко бързо се разрастна работата и как светкавично се натрупваха хората. За добро или за лошо картата на фотоапарата ми свърши още в 12 часа, така че освободен от призванието да снимам всичко де що става можах да се пофъчкам и аз в джангъра - и във "ритъм" и във "извънритъм", само както аз си знам :)...
А после слязохме от моста долу на самия бряг където си беше като мултидискотека на открито. (под мультидискотека имам предвид на анимационна такава, а "дискотека в която звучат различни музики едновременно по различните и краища")
А португалките, португалките... и о, бразилките, о, бразилките. Всички бе, всички...на ниво се държаха момичетата.
Отново най-много ме вдъхнови как всички без значение от отбора празнуват заедно. Никаква агресия - чист, коцентриран кеф на висока степен с примеси на еуфория. Португалия, бразилия, франция, германия - един за всички всички за един.