Andiamo :)

Колко сладко заспах тази нощ само...

...сложих си СИНИ чаршафи. Дори ги изгладих преди това (луд трябва да съм бил в един през ноща да го праа това ама...) Сложих си СИНЯ тениска, изчетках си зъбите с паста на СИНИ ивици, измих се със СИНИЯ си сапун, избърсах се в СИНЯТА си хавлия и се проснах във вече СИНЬОТО легло...

..., а сънят ме отнесе като вещ ВЕНЕЦИАНСКИ гондолджия...

В ума ми все още звучеше така популярното напоследък:

"Berlin, Berlin, wir fahren nach Berlin"

..., но постепенно започна да се видоизменя в (моля да ме извините за италианския):

"Berlino, Berlino, andiamo a Berlino"

...и още по-силно:

"Berlino, Berlino,andiamo a Berlino"

И после тихичко пуснах една (сега ме извинете и за френския)...

Мам... им на надутите германяци, които сега се прибират с увесени глави. Мам.. им и на всички полицаи в неонацистки зародишен стадии, които носиха немски знамена по колите и униформите си въпреки забраната от правителството. Мам... им и на неносещите на алкохол немски фенове, които не знаеха как да празнуват, а сега не могат и да загубят...

...и ми мина всичко, понеже осъзнах, че нищо ми е нямало. Малко спортна злоба и хъс... еее, айде не се брои тоя път. Малко яд на машиналността като метод и на сигурността в национал-патриотизма като обединителна идея...еее, айде те самите германци (поне по-интелигентните де) си признаваха, че реакцията на обществото им напомнят на нацизма на Хитлер и че това малко ги плаши...

креативност, импровизация и братство... това е любовта, а тя ще спаси света ;) (тука ми липсва един високопарен саундтрак с широко-възторжено звучене (усмихва се дяволито) )

И накрая искам да спомена, че освен радост на всички фенове(сочи се с пръст и пак гледа дяволито) squadra azzurra поднесе и една приятна изненада на всички, които вярвахме в покупко-продажбения идеал на германския отбор. Върна ни вярата в некорумпирана Германия.