Под обсада

Франкфурт - Alte Oper. Прословутата Седма Симфония на Шостакович e известна още като "Ленинградска". Юнге Дойче Филхармони фийчъринг Янин Янсен и заедно с мойте приятели Кирил Цаневски Цигулка и Велислава Танева представи това зашеметяващо произведение тази неделя (02.04.2006) като част от голямото им околоевропейско турне. Сега те са някъде в Берлин готвейки се за следващия си уморителен концерт.

Всъщност симфонията е дълга цели 75 мин и ако всичко мине добре оркестърът Юнге Дойче ще постави нов рекорд на Гинес за най-много пъти последователно свирене на произведението.

А музиката, о музиката, е направо страхотна. Докарва те до еуфория и веднага след това до сълзи. Изтръпваш при всеки силен акорд и после блажено се отпускаш заедно със струните на щрайха. Всичко е в картини и цветове.И именно заради тези визуални исторически интерпретации ленинградската симфония е доста оспорвана.

Според най-популярната теория за написването й, Шостакович я посвещава на непреклонния дух на град Ленинград по време на обсадата от хитлеристката армия. Време, в което светския живот на тогавашната европейска културна столица е продължавал с пълна пара. Време, през което нито едно дърво не е отсечено за отопление. Време, в което опитни пилоти са прелитали ниско над замръзнало езеро за да избегнат немските радари и да доставят най-необходимото на жителите. Толкова героическа картина, та чак на соцпропаганда понамирисва.

И именно последни прочити на творчеството и живота на Шостакович показват, че симфонията е започната година преди началото на обсадата. И че всъщност непокорния дух на автора се е опитал закодирано да отрази едни по-други събития протичащи в този момент в бивша Русия: настървените политически прочиствания водени от милицията и нареждани от Сталин и доверените му – тихата война срещу интелектуалците, мислещите и честно казано всички хора.Друг тип обсада дал много повече жертви от хитлеризма. Ако човек слуша внимателно ще дочуе музикалните символи на всеизвестното тройно почукване в зловещите нощи. Почукване което за обитателите на мизерните комуналки означавало, че още нечий мъж, брат или баща ще бъде отведен в лагерите за „сериозно” идеологическо престъпление. При повече внимание се забелязва и лукавата музикална тема извиваща се като таен партиен агент пишещ доклад за доскорошните си приятели. И изобщо подлост, страх и мъка. Но от известна гледна точка и тази теория си е чиста проба пропаганда, просто завъртяна на 180 градуса.

Надеждата обаче присъства и в двете версии. Тя умира последна (а в случая дори и не умира) без значение на кой пропагандатор ще повярвате –на сталиниста или на демократа.